Released – Проекти

Моторист – Историята на мотокрос шампиона Димитър Рангелов

 

Улица Айнщайн

“Колко е голяма голямата любов” – “How big is the big love”

“Surrogate”

 

Несподелено


Това е една история за любовта, която неможеш да консумираш истински. За пътуването далеч от нея. За пътуването към самия себе си, когато изглежда че си се загубил. За сблъсъка на твоя дух с духовете отвън. За едно приключение в малко познатата магия на Изтока…

Явор Веселинов напредва с този роман, който трябва да бъде готов и публикуван следващата година.

 

Unshared

This is a story of love that you can not really ever attain. The journey away from yourself to “other”. A journey that transports the reader to the magic and mystery of the little-known Far East…

Yaover Veselinov advancing this novel, to be prepared and published next year.

 

 

Сънища


“Мястото беше непознато и страшно. Изглеждаше прекалено реално за място, от което си бил откраднат в границата на своите сънища…” – един от първите фрагменти на романа, който авторът започва да пише след свой сън.

Животът е приключение. Приключение, в което сякаш само любовта има смисъл.

Когато заспим изчезва ли всичко? Не, всеки сън е един нов свят! А сънищата могат да освободят въображението и да доведат до изживявания, които да се смесят с реалността като капка мастило в чаша бистра вода. Яни Монов достига лесно до този извод. Той е обикновен работник в рибна транжорна, но усеща, че сънищата му са път отвъд познатото.

Те са брод към свят или поредица от светове, където сблъсъкът между доброто и злото е поставил на карта любовта. Яни е влюбен в недостижимата и прекрасна манекенка Лия. Ще го забележи ли тя? Ще усети ли силата и топлината на чувствата му? Ще застане ли до него в една любов, която може да спаси безкрая от светове?

 


Моля вижте “Сънища” в книжарница близо до вас.

 

Dreams

“The place was strange and scary. It looked real, a place from which you have been stolen in the border of his dreams … “- one of the first fragments of the novel, the author began writing after his dream.

Life is an adventure. Adventure, which seemed only love makes sense.

When you sleep it all away? Not every dream is a new world! A dream can release the imagination and bring experience to mingle with reality like a drop of ink in a glass of clear water. Yani Monov easy to reach this conclusion. He was a factory worker in a fish cutting plant, but feels that his dreams are way beyond the familiar. They roamed a world or set of worlds where the clash between good and evil is at stake love. Yani is in love with a beautiful and unattainable model Leah. You’ll notice it? Will you feel the strength and warmth of his feelings? I will stand beside him in a love that can save infinity of worlds?

 

Please find “Dreams” in a bookstore near you.

 

“Ноември”

представяне Ноември

„Ноември” е еротичен криминален трилър с елементи на мистика и магия.

Преплита в себе си общо човешки парадигми, заедно с въпросите и състоянията, които измъчват главния герой.

Какво е да се влюбиш в страховете си? Какво е да обикнеш своя потенциален враг и противник? До къде си готов да стигнеш в една любов, която може да те изсмуче целия преди да те убие? Готов ли си да загърбиш всички страхове; да се усъмниш в приятелството и да го жертваш заедно с душата си, в името на едно силно и изгарящо чувство, което е равносилно на болест. Болест, която е пуснала кълнове в тялото и духът ти.

Главният герой е детектив от полицията, разследващ убийство, влюбва се опасно в жена, която може да бъде фатална за него, и то не само в професионален план. Чувствата и терзанията му са изгарящи. Еротичните сцени са изпепеляващи и скандални, но всъщност са това, което всеки един мъж желае да получи от една жена, но не случайна! Жената, в която се е влюбил. Опасен процес, който прилича на безкрайно падане- без вик и шум от удар в дъното.

Той не прави секс с нея, а любов! Разговорите им не са кухи и шаблонни, а пълни с провокация и въпроси, които касаят всеки, който не се превърнал от човек в доволно добиче.

Действието на романът засяга реално съществуващи места в България, Китай, Франция и далечна Америка. Разбира се, въображението на авторът е изградило и някои пясъчни кули, но те стоят добре на мястото си, както биха седяли на някой плаж.

Действието е динамично и непредсказуемо. Има интересни обрати и поява на нови и интересни герои. Любопитен елемент в книгата е използването и на поезия. Главният женски персонаж, всъщност е известна певица. Фрагменти от нейни песни, които участват ефектно в действието, всъщност са стихове на голямата наша поетеса Маргарита Петкова, която лично е дала разрешение за използването им от автора(те са приятели)…

 

“November”

“November” is an erotic crime thriller with elements of mysticism and magic.

A couple is intertwined, She’s a victim and he is a cop (Protagonist). The issues and conditions of a torrid love affair afflict the protagonist, as he tries to unravel the mysterious.

How to love your fears? How to love your enemy and potential enemy? How far you are willing to get into a love that can suck them all before they kill you? Are you ready to put aside all fear, to doubt the friendship and sacrifice him with his soul for the sake of a strong and burning feeling that is akin to disease. Disease, which has launched a germ in your body and your spirit.

The main character is a police detective investigating a murder falls are dangerous in a woman can be fatal for him, and not just professionally. Feelings and his anguish burners. Asher erotic scenes and scandalous, but it is what every man wishes to be a woman, but not random! Woman whom he fell in love. Dangerous process that resembles the infinite free-falling cries and noise impact to the bottom.

He did not have sex with her, and love! Their conversations are not hollow templates, but full of provocation and issues that concern anyone who turned in a man-beast contentedly.

The action of the novel concerns real-world locations in Bulgaria, China, France and distant America. Of course, the author’s imagination has built some sand towers, but they work well in place, as they were sitting on a beach.

The action is dynamic and unpredictable. There are interesting twists and the emergence of new and interesting characters. A curious feature in the book is the use of poetry. The main female character is actually a singer. Fragments of her songs effectively participate in the action are actually verses of our great poet Margarita Petkova, who personally gave permission for their use by the author (they are friends) …
******

 

Да се срещнем през “Ноември” с Явор Веселинов

представяне Ноември

Да срещнеш писател е като да срещнеш цял един нов свят от фикция и реалност, които се преливат от страниците на романа му, през общите му шеги с колеги и приятели, та до спокойния разговор с него. Именно такава на такава среща се оказахме в хладната Ноемврийска вечер, когато двамата Сложни репортери се запътихме към зала “Ромео и Жулиета” в Бургас. Явор Веселинов е земен, усмихнат, позитивен, в пълен контраст с мрачния фотос, украсяващ задната корица на романа „Ноември”, издаден от ROI Books. За себе си разказва, че е роден „в полите на Витоша”, Драгалевци. Той е писател по душа, озовавал се в тялото на практикуващ ветеринар. Ето какво ни сподели още за себе си, за литературата, политиката и романа си “Ноември”:

Кога и как започнахте да пишете?

Пиша от дете, но ето, че дойде времето и да издавам. Имал съм периоди на активно и не толкова активно писане. Например в казарамата ми се бъркаха плановете – щях да издавам разказ в том на издателство Иван Вазов, но не стана. Около две години беше безвремие – тогава повече четях, което също е много важно за един писател. Като пиша, не го правя по точно установен начин или ритуал, всичко ми идва от вътре.

Започнали сте да пишете преди технологичния бум. Химикалката или клавиатурата?

Ще започна по-отдалече. Повечето неща, които съм писал в началото, включително и романа „Самоубийци”, първия ми роман, в духа на старите автори, старите майстори, го започнах на ръка, писал съм го с химикалка и молив върху бели листа. Това, повярвайте ми, утежнява корекция, редакция, след това въвеждане на романа, качване на електронен носител, но съм минал и през това. В един период имах и пишеща машина – чисто нова Марица, подари ми я майка ми, за което й благодаря. Но… най-удобно, признавам си, се пише на лаптоп, дори много стар модел. Бележките обаче, ако трябва да дам съвет към тези които пишат, бележките е хубаво да си ги правите на ръка. Аз все още го правя на ръка.

романът НоемвриКак се написа „Ноември”?

Явор В: Главният женски образ – Лори, Лора Константинова е измислен от мен образ, инспириран донякъде от действителни български певици, които са ме вдъхновявали в нощните заведения, но не от заведенията, които веднага ще си представите. (Подсмихва се) Имам предвид съвсем нормални Софийски, нощни клубове. Образът е събирателен за много съществуващи български певици, с прекрасни гласове, страхотна харизма, дами, които греят на сцената. Оттам дойде женският персонаж. Мъжкият персонаж е следовател в полицията, в едно несъществуващо полицейско управление, ХІІІ РПУ, няма такова в София. Избрах това число, понеже го обичам, а и не исках да обидя никое полицейско управление.

Това ли е втората роля на „Ноември”, романът и представянето му – да събуди новите автори?

Това е една от ролите и тя е много съществена. Да покажем на света, че тук нещата се случват, да си подадем ръка с него, защото изкуството няма граници. Ние можем да бъдем на първа редица, на първа витрина във всичките български книжарници, във всички европейски книжарници, в Щатите, в Amazon, навсякъде.

Дойде време да покажем, че в тази страна нещата се случват. Първо да го покажем на хората тук, а след това и на целия свят. В световен мащаб преживяваме един период на средновековие и е дошло времето да направим един Ренесанс. Хората трябва да повярват в своя талант и въображението си.

Как виждате тази тенденция? Като наблюдател или като идеалист?

За да пиша, аз трябва да заемам и двете позиции. Не мога да бъда на едно място. За мен писателят не е стационарна фигура. Не е поставен на шахматната дъска с някакви определени, ограничени ходове по нея. Писателят е и в двете позиции – може да бъде идеалист, може да бъде наблюдател, може да бъде човек, който генерира и събужда процеси. Сега може да ви прозвучи паранормално или екзистенциално, но, според мен, има възможност световете, които един автор създава, всъщност да съществуват на друго място и така да се затворят нещата, че писателят да се срещне с героите си.

По време на представянето на “Ноември” леко докоснахте темата политика.

Имате ли някакво политическо отношение към действителността у нас?

Всяка една политика има позитивни и негативни моменти. Ние сме се научили, по инерция го караме, само да се възмущаваме и политическото ни мислене да стига до ракията и салатата. Къде идва градивният момент, аз питам! Всички се възмущаваме колко е лошо в държавата и колко сме недоволни. И аз срещам такива хора все по-често. Не само в основната си професия, но и в писателския си път. Срещам много хора, много интересни хора, все повече са тези, които се оплакват от това „лошо”, но се дистанцират от него. А къде е „лошото”? Значи всички са го забелязали, но откъде идва то? Отвън? Кой го е предизвикал? Магьосникът от Оз, Хари Потър?… Или трябва да обвиним някой точно определен политик? Аз мисля, че проблемът е във всички нас.

Сложно ли е да се „прави култура” тук?

Аз ще ви кажа, че не е сложно. Много е просто! Просто, хайде да го направим всички! С личния си пример!

 

 

 

Meet me in “November” with Yavor Veselinov

performance in November

Meeting a writer is to enter a whole new world of fiction and reality that burst from the pages of his novel, in his exchanges with colleagues and friends, and the quiet conversation with him. In such a meeting we end up in the cool November evening when we “two dedicated reporters” headed to the hall “Romeo and Juliet” in Burgas.

Yavor Veselinov is earthy, smiling, positive, in stark contrast to the moody photograph decorating the back cover of the novel “November”, published by ROI Books. For himself says that he was born “at the foot of Vitosha” Dragalevtsi. He is a writer at heart, which finds itself in the body of a practicing veterinarian. Here’s what you told us more about yourself, literature, politics, and his novel “November”:

When and how did you start writing?

I write since I was a child, but now it’s time to publish. I’ve had periods of active and less active writing. For example, in the time I was in the military – I was about to publish a story with the publisher, Ivan Vazov, but for some reason I did not. The next two years were unproductive – Basically I just read, which is also very important for a writer. As I write, everything comes from within, my own unique method.

You began to write before the technology boom. Pen or keyboard?

I will start a way back. Most of the things I wrote in the beginning, including the novel “Suicides” my first novel are in the spirit of the old writers, old masters, it started by hand, I’ve written with pen and pencil on white paper. This, believe me, makes the correction harder, editing, and then typing the novel, uploading electronically, but I already passed that. At one time I had a typewriting machine – a brand new Maritza from my mother, thank her for that. But … most comfortable, I confess, is to write on a laptop, even a very old model. The notes, however, if I have to give advice to those who write, is good to be done by hand. I still do it by hand.

The novel “November”. How it was written?

Yavor: The main female character – Lori, Laura Konstantinova is a fictional character, inspired in part by real Bulgarian singers who have inspired me in the nightclubs, but not the ones you will immediately imagine. (Chuckles) I mean quite normal Sofia nightclubs. The image is a collection of many existing Bulgarian singers with beautiful voices, great charisma, ladies shining on stage. There the female character came from. The male character is an investigator in the police, in a nonexistent police department in Sofia – 13th. I chose this number because I love it, and I did not want to offend any police station.

Is that the other purpose of “November”, the novel and its presentation – to awaken the new authors?

This is one of the roles, and it is essential. To show the world that things are happening here, in Bulgaria, to reach out to it, because art has no limits. We can be on the first front window in all bookstores in Bulgaria, Europe,U.S., in Amazon, anywhere.

The time has come to show that in this country things happen. First, to show the people here, and then the whole world. Worldwide, we are experiencing a period of Middle Ages and it is time to make a Renaissance. People need to believe in their talent and imagination.

How do you see this trend? As an observer or an idealist?

To write, I must occupy both positions. I can not be in one place. For me, the writer is not a fixed figure. He is not placed on a chessboard with some specific, limited moves on it. The writer is in both positions – may be idealistic, can be an observer may be a man who generates and wakes processes. Now this can sound paranormal or existential, but, in my opinion, it is possible the worlds that the author creates, in fact to exist elsewhere and the things to close in way so the writer can meet his heroes.

During the performance of “November” you lightly mentioned the subject politics.
Do you have any political attitude towards the reality in our country?

Each policy has a positive and negative moments. We learned it by inertia drive, only to resent, and our political thinking leads only to the brandy and the salad. Where does the constructive point comes, I wonder! All resent how bad the country is and how we are unhappy. I see these people more often. Not only in my main job, but in my writer’s path. I meet many, many interesting people, more are those who complain. And where is this “bad”? So everyone noticed it, but where it comes from? Outside? Who caused it? The Wizard of Oz, Harry Potter? … Or should we blame a specific politician? I think the problem is in us all.

Is it hard to “create a culture” here, in Bulgaria?

I’ll tell you, it is not complicated. It’s simple! Just, let’s do it all together! With our personal example!
******

Comments are closed.