Познавах една певица…
Преди да я познавам, видях я в един бар. Под земята. Пееше на полутъмната сцена, обградена от групата си, но всъщност тя осветяваше сцената с присъствие и глас, а групата оставаше назад и встрани. Публиката също. Усетих нейната харизма и магнетичност още от входа. Не бях подготвен. Там беше ме завел приятел. Случайно. Оставих якето си разсеяно на гардероба. Беше месец февруари. Не, може би, ноември. Навън беше студено и преминало полунощ. Проправих си път сред публиката. Изтракаха чаши, изскърцаха столове. Озовах се на първа линия. Пред ръба на сцената и ръба на пропастта. Пропадах в дълбочината на този глас и очите на певицата. По-тъмни и всепоглъщащи от нощта навън.
Това ми се случи лично на мен, а не на следователя Тони Стоев, главния персонаж в романа и романса на „Ноември“.
Така започна историята. Така започна работата ми по книгата…
Както и при някои други мои ръкописи, работех предимно вечер и в малките часове на нощта. Развивах историята, а гласът на онази певица беше в главата ми и се сливаше с потракването на клавиатурата. Главният герой, инспектор Стоев, ходеше по студените софийски улици, запътил се към любимото заведение на певицата или се прокрадваше в гората, опасваща планинската къща на същата тази героиня – именитата певица Лори Конс.
Интересен елемент от историята, втъкани в самото действие, са фрагментите от песните на певицата, които са оригинални стихове на голямата българска поетеса Маргарита Петкова. Тя, както и при първия ми роман „Самоубийци“, е първия редактор на ръкописа.
Друг интересен факт, свързан с романа „Ноември“ е, че специално за него беше създадено ново издателство – „Рой Букс“. Направи го Деси Бошнакова, която се влюби в книгата, след като прочете ръкописа. Всъщност, тя направи и последната му редакция.
Официалната премиера на романа, също се превърна в изключително интересно събитие. Участваха много приятели, близки и случайни хора, привлечени от сцената по разследването на местопрестъпление пред столичния културен бар „ДаДа“…
Пожелавам Ви интересни и напрегнати мигове с криминалния и леко мразовит „НОЕМВРИ“.
С най-искрено уважение:
Явор Веселинов