Тази книга е базирана на записките от личния дневник и диктофон на известната млада манекенка Нели Тристан. Тя тръгва на едно пътуване през мистичния Изток, подтикната от завещанието на ексцентричния си и богат чичо. Това я провокира да поеме по пътя на своето духовно израстване и да намери себе си в един свят, който може да вземе толкова много от човека…
Нели върви по стъпките на починалия си роднина, следвайки оставената от него карта. По пътя разбира, че я очакват много предизвикателства, за които дори не е подозирала…
Това е история за пътуването към самия себе си, когато изглежда, че си се загубил. За любовта, която не можеш да консумираш истински. За пътуването далеч от нея. За сблъсъка на твоя дух с духовете отвън. За едно приключение в малко познатата магия на Изтока и магнетичните Хималаи.
Докато пишех тази книга и разказвах историята на младата жена и манекенка, сякаш се движех заедно с нея и откривах света през нейните очи. Имах усещането, че след всяко свое приключение, Нели се връща при мен или се чакаме на ключови за действието места, където тя ми разказва какво й се е случило до този момент.
Веднъж видях една новинарска снимка. Възрастен мъж, издъхнал на пейката на някаква чуждоземна гара. Около него се беше събрала зяпаща и някак безчувствена тълпа. Един будистки монах, беше приближил починалия и държеше ръката му, свит сякаш в молитва. При вида на тези образи, запечатани в тесния отрязък на снимката, помислих си:
- когато всичко изглежда изгубено и Несподелено;
- когато твоя дух се лута изморен и безпътен;
- когато хората около теб се обграждат с “умни” телефони и не могат да разговарят;
- когато се блъскаш в безизразни лица и затворени чужди духове;
- когато редиците на приятелите редеят;
- когато отливът отдръпва океана от теб…
…тогава се протяга една ръка, която поема твоята и духът се завръща в тялото си отпочинал, а морето залива сънищата ти… тогава се събуждаш и разбираш че не си сънувал и усещаш с всяка клетка на тялото си, че пътуването си е заслужавало…
Поръчай “Несподелено” и ти пожелавам приятно четене и… пътуване!
С най-искрено уважение:
Явор Веселинов