Тази история започнах след, или по-скоро по времето на, един мой сън. Сънувах и сякаш участвах активно в съня. На прага дори да поема нещата под контрола си.
Сънувах непознато и страшно място. Бетонен бряг на нещо като остров, обграден от огромни хищни дървета и пропасти, в които чезнеха корените им, завършващи със зловещи нокти. Върху замърсения и напукан бетон, имаше нещо като изоставен амфитеатър. Разкривени редове от седалки, пътеки между тях, далечна сцена и разкъсани завеси, които висяха сякаш от нищото.
Тук-там, сред редовете, имаше по някой човек. Лица не виждах, а само гърбове, облечени в груби кафяви униформи, номерирани отзад. Знаех, че някъде, сред редовете и хлътналите седалки, сигурно се спотаява моята най-голяма любов или поне любовта на някой близък до мен човек. Оставаше да изстискам максимума от съня си. Онази малка, но съществена капчица, която може да променя цели съдби. Не успях, защото се събудих. Станах в мрака на малките часове и си отбелязах първите записки по историята върху лист хартия. На ръка. С молив. И така се започна. Историята не ме остави намира. След четири месеца, романът „СЪНИЩА“, беше готов, за да достигне до теб, скъпи Читателю.
Приятно четене и сънуване.
С най-искрено уважение:
Явор Веселинов