„Мястото беше непознато и страшно. Изглеждаше прекалено реално за място, от което си бил откраднат в границата на своите сънища…” – един от първите фрагменти на романа, който авторът започва да пише след свой сън.
Животът е приключение. Приключение, в което сякаш само любовта има смисъл. Самата тя прилича на сън. На потапяне в друг свят, в който всичко е различно и прекрасно; в който дори вдишването на въздуха и ароматите са различни. Разбира се, много са сънищата, които ни се присънват през нощите на живота ни, и там, винаги се крие и друга страна или друг герой, противни на светлото и прекрасното.
Когато заспим изчезва ли всичко? Не, всеки сън е един нов свят! А сънищата могат да освободят въображението и да доведат до изживявания, които да се смесят с реалността като капка мастило в чаша чиста вода. Яни Монов, главният герой, достига трудно до този извод. Той е обикновен работник в рибна транжорна, но усеща, че сънищата му са път отвъд познатото. Те са брод към свят или поредица от светове, където сблъсъкът между доброто и злото е поставил на карта съществуването на любовта. Яни е влюбен в недостижимата и прекрасна манекенка Лия. Ще го забележи ли? Ще усети ли силата и топлината на чувствата му? Ще застане ли до него в една любов, която може да спаси безкрая от светове?
Мария Делимихалева –
Прочетох книгата “Сънища” на Явор Веселинов на един дъх. Има сутрини, в които я отвярям и препрочитам маркираните от мен изречения.
Тази книга за мен е уникално пътуване през човешката душевност и измеренията на любовта, като единствена реалност!Благодаря на автора за изживяването!!!